Според Карл Попър всяка хипотеза в емпиричните науки трябва да бъде формулирана по начин, който допуска опровержение. Пример за опровержима хипотеза е, че всички лебеди са бели. Ако намеря черен лебед, тя е опровергана. Една неопровержима хипотеза е предложена от Бъртранд Ръсел. Съществува чайниче, което следва своя орбита около Слънцето. То е твърде малко, за да бъде регистрирано, от всеки наличен телескоп, съответно съществуването му не може да бъде потвърдено или опровергано. Макар че, по естетически причини, искам въпросното чайниче да съществува, то няма място в пространството на емпиричните науки.

Друга важна характеристика на хипотезата е, че никога не можем да докажем нейната крайна истинност, тъй като винаги е възможно бъдещи открития да доведат до нейното опровержение. Най-доброто, което можем да направим във всеки един момент, е да отхвърлим, че е невярна. Ако се върнем към примера с лебедите — когато виждам само бели лебеди, мога да кажа, че твърдението, че всички лебеди са бели не е невярно, но не мога да кажа, че е вярно.

На база на гореописаните свойства на хипотезата предлагаме ново приложение на научния метод. Конструирахме мисловен експеримент: излизам на първа среща с Лена (добре, че са мисловните експерименти, че да изляза на среща). Формулирам хипотеза, че аз и тя можем да си прекарваме добре заедно за даден период от време. Тази хипотеза е опровержима, съответно тя е в полето на емпиричните науки.

От първата ни среща мога да очаквам единствено да отхвърля невярността на своята хипотеза. Иначе казано, Лена да не ми даде ясно доказателство, че ние с нея няма как да си изкараме добре — например ако Лена консумира редовно хероин или пък симпатизира на Илън Мъск.

Да речем, че Лена не ми е дала опровержение на хипотезата, че аз и тя можем да си прекарваме добре. Липсата на опровержение не доказва вярност. Ако съм добър учен, съм длъжен да изляза втори път с Лена и да продължа да подлагам на изпитание хипотезата. Естествено, Лена прилага съзнателно или несъзнателно същия модел спрямо мен и ако на първата среща съм ѝ надул главата с разсъждения за научния метод, втора среща вероятно няма да има.

Но да приемем, че не съм осрал работата (нали затова експериментът е мисловен). Проверката на хипотезата продължава, докато излизаме на срещи, продължава първия път, когато правим секс, първия път, в който живеем в едно жилище, първия и всеки следващ път, когато имаме дете, куче, или кактус и така до безкрай.

Попър предлага две правила за тестването на хипотези:

1. Играта на наука е изначално безкрайна. Този, който реши, че научните твърдения са окончателно проверени и не изискват повече тестове, се отказва от играта.
2. Когато една хипотеза е предложена, тествана и не е отхвърлена, тя не трябва да бъде захвърляна без добра причина. Пример за добра причина е например опровержение, възникнало на базата на нова информация.

Смятам приложимостта им в контекста на предложения мисловен експеримент за очевидна.

Дискусия:

— Бай Тошо, нали осъзнаваш, че да сравняваме жените с хипотези е също толкова мизогинистично, колкото да сравняваме жените с автомобили — казва Кристиян.

— Абсолютно не съм съгласен — отговарям. — Ние не сравняваме жената с хипотеза, а създаваме хипотеза, която касае мен и жената.

— Добре, прав си. Демек можем да кажем, че сме рационализирали привличането между хората?

Кристиян отива да пуши една цигара. Връща се.

— Знаеш, че някои хипотези не ги отхвърляме, въпреки че трябва. Щото сме влюбени или сантиментални, или просто се самозаблуждаваме по други причини. И не бих казал, че грешим всеки път, когато сме нерационални. Не мислиш ли, че има нещо по-неуловимо в цялата работа?

— Мисля, че ако се придържаме към научния метод, правим по-малко грешки, не губим своето време и времето на хората, не нараняваме себе си и хората — казвам.

— Не ми отговори на въпроса — казва Кристиян. — Вярваш ли, че можеш да опишеш цялата динамика между двама души с научния метод?

Не му отговарям веднага. Пия малко бира, гледам малко през прозореца, мисля си за хипотези и неуловими неща.

— Вярвам, че около Слънцето обикаля един малък чайник — отговарям.

Бележка на автора: Текстът е базиран на понятия, предложени от Карл Попър в „Логика на научното откритие“ (Logik der Forschung). Двете правила са цитирани в собствен превод от английското издание на книгата от 1959 г.